Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2014 13:55 - НЕ Е ЛЕСНО ДА СИ ЛУД
Автор: slaveya66 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1496 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 20.09.2014 19:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Никога няма да забравя професора по психиатрия, когато на една лекция ни провокира с въпроса: „Кое е по-лесно, пациентът да съзнава, че е луд, или да не го съзнава?” Естествено не получи верен отговор и поясни, че когато съзнава лудостта си, пациентът страда и е в своя тежест, а когато не съзнава болестта си, то той е в тежест на другите.

По време на следването си за лекар развих параноидна шизофрения, една от леките форми, при която бях с пълно съзнание за отклоненията в мисленето и с критично отношение към това, което ми се случваше. Макар и лека форма, лудостта ме караше да се чувствам инвалид, от една страна заради отношението на обществото към хората с такава диагноза, от друга – заради самите трудности, които срещах при социализацията.

Тя, моята шизофрения беше много забавно нещо, подобно на ейдетизма при малките деца, който в детска възраст е преходно явление. За тези, които не знаят при ейдетизма детето си говори с въображаем приятел.

От 28 години съм в графата „луди”, а ето че съм в ремисия вече пета година и признавам си понякога ми е скучно без моите налудни преживявания. Само ако можех да контролирам своите фантазии, нямаше да се замислям за хапче. Щях да си живея ей така – луда. Забавно е да си едновременно в реалността и в още един друг паралелен свят, в който като в сън на яве всичко е възможно и в който винаги излизаш победител. Страшното е в миговете, когато осъзнаваш, че изживяното го няма. Тогава ти идва да ревеш със сълзи, но оставаш смирен и се задоволяваш с тази скучна реалност, в която чудеса няма. При мен лудостта протичаше с пълно съзнание от къде до къде са реалността и „фантазиите”, но и двете ги изживявах  - реалността, че нещо се случва и фантазиите, че нищо не се случва.

Да, хубаво е човек да е здрав, признавам, но като наркоман изпитвам истинска носталгия към този сън на яве, каращ ме да се чувствам различна и специална, сякаш в друго измерение, извън времето и пространството. Чувствах се едновременно сценарист, режисьор и главен герой във моя филм. Осъзнах какво е народната приказка – „да те хвърля във филмите”.

Може да звучи превзето, но съм благодарна на болестта си. Тя ме научи на неща, които нормалния човек не може да си представи, колкото и да чете книги или гледа филми. Едно такова нещо е например, че реалността и мисълта са две различни неща и нито едното, нито другото са истина. Човешките фантазии с в измерение, различно от това, което възприемат нашите сетива. Докато в реалността има време и пространство, то в мисълта тях ги няма. Мисълта съществува независимо от минало, настояще и бъдеще, независимо от това, което ни заобикаля. Някъде четох, че пред науката съществува хипотеза, според която мисълта не се зараждала в нашия мозък, ами просто съществувала, а когато измисля нещо той (мозъка) просто осъществява контакт с духа, който живее в човека чрез човешката душа. Това е много философско и не искам да изпадам в подробности. Искам само да спомена, че така нареченото свръхсъзнание, или дух всъщност съдържа безброй вероятности от мисли и действия, от които всеки избира да изживее една от тях в дадения момент от живота според ситуацията, в която се намира. Така човекът твори своята съдба. Да, но това не е така, ако процесите в мозъка са ненормални. Когато той не може да филтрира правилно всичката информация, стигаща до него се появява това, което при мен се нарича шизофрения – безброй фантазии, които съзнанието ми изживява под формата на живи представи, но които реално не се случват. Погледнато от страни, всичко е като една приказка, но не си мисли, читателю, че е толкова лесно. Не е лесно да си едновременно тук и сега и да изживяваш примерно страстна любов с фантастичен герой като Брат Пит, която „усещаш”, „виждаш”, „чуваш” в мислите си. Реално, това е огромно натоварване, защото ние сме човеци, живеем във времето и пространството, чрез своите социални контакти, а не в илюзорен свят.

Така, когато се опитах да спра лечението си, защото предположих, че ниската доза лекарство има само плацебо ефект, 7 дни не можех да заспя за миг дори. Колкото и да се опитвах да се уморя физически, за да заспя, не се получаваше нищо. Съзнанието ми бълваше мисли  непрекъснато, затворих се в себе си, спрях да се храня, не можех да насочвам вниманието си, не можех да осмисля какво ми говорят. Постепенно всички органи – най-вече храносмилателната система – започнаха да ми отказват. Имах усещането, че си отивам от този свят.

На седмия ден с усилие се добрах до доктора за една живителна инжекция и доза лекарства. Така само можах да успокоя душата. Страшно е, повярвайте ми. Няма по-голямо опиянение от наркотичното опиянение на лудостта и няма по-страшен вик за помощ от викът за помощ на болната душа. 



Тагове:   дух,   душа,   лудост,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ivoki - Събуди размисли......
23.10.2014 14:57
Събуди размисли......
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: slaveya66
Категория: Лични дневници
Прочетен: 74923
Постинги: 41
Коментари: 19
Гласове: 179
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031