ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ ВЕЧНО ЛИ ЩЕ ПРОДЪЛЖИ?

                Безпокойство гнети живота ни. Постоянно бързаме за някъде и за нещо. Или

сме удовлетворени или сме се провалили. Сложно. труден живот! Изглежда, че няма изход от ситуацията. Тялото ни крещи – разяждат ни болежки. Питаме се дали това не е рак? А време за медицински преглед няма, няма и пари. Погълнати от ежедневието, последни научаваме, годините отлетели. За промяна е твърде късно. Напират сълзи – не можем да се примирим.

               Земята, на която живеем, е нашето тяло. Замърсяването на планетата е нашата болест и разрушаването на земята бележи нашата смърт. Не е ли време да се замислим дълбоко за нашите проблеми? Независимо от заетостта ни, сега трябва да спрем  за размисъл. За какво водя този подлудяващ начин на живот? Какво ме тласка по този безсмислен път?  Колко ще трае земната история? Какво ще стане с човека в бъдещето?

Имаме ли шанс за оцеляване?

              Земята неизменно обикаля около Слънцето, откъдето черпи топлината на живота. Но…околната среда плаши – боклукът превзема света, ресурсите страховито се изчерпват, а националните и международни конфликти, нямат край. Не се очертава радикално решение на проблемите. И все някой някъде болезнено се провиква: „Спрете Земята! Искам да сляза!”

              Уви, това е нашият дом!

              А ние го разрушаваме – бавно, постепенно, сигурно. И  не ни достига колективна воля да спрем процеса на разпад; нямаме сили за нещо истинско градивно. Егоизмът се шири и не се интересува какво ще оставим на хората след нас и как ще живеем самите ние занапред.

              В същото време отвсякъде ни залива информация за кризи – все по-големи, все по-страшни: маларията убива дневно около 7000 души, птиците изчезват 50 пъти по-бързо от другите видове. След 1988 година голяма част от ледените шапки на планинските върхове и големи маси айсберги се топят с невероятна скорост – морското равнище се повишава с всяка изминала година и към 2100 година ще е с 27 см по-високо. Продължава и злоупотребата с природни ресурси. Списъкът може да бъде продължен: 1,2 милиарда души (1/5 от населението на света) живее в абсолютна бедност – всеки разполага с по-малко от 1 долар на ден! Над 50 милиона души живеят в сухи райони и тази цифра ще нарасне на около 240-340 милиона.

              Населението на света ще се увеличи с 27%, което ще доведе до социална и екологична катастрофа. Мрачно, но реално.

              Земното пространство си има граници! Населението нараства с по-вече от 200 000 дневно / всяка седмица град с население 1,5 милиона/. В същото време земеделската земя чезне /жилища, коли, пътища/. Порочен, неизбежен кръг. Задушаваме се. Процес на запустяване тече с невероятна скорост. Увеличава се почвената ерозия, топлия климат превзема всяка година около 200 хиляди квадратни километра обработваема земя.

              Рано или късно ще свършат ограничените природни ресурси. Въглищата, нефта, природния газ са на изчерпване. Заместител няма все още! Щетите нанесени от природните/фосилните/ горива, които употребяваме сега, са внушителни. Всяка година в атмосферата се освобождават над 5 милиарда тона въглероден диоксид, който е отговорен за парниковия ефект; повишава се температурата, валят киселинни дъждове, запустява плодородна земя…         следва продължение