Храната – странични ефекти

         Земеделието е повлияно силно от влошената околна среда, но на свой ред е причина за влошеното екологично равновесие, ползвайки практики целящи висока производителност.
         Екологичен отпечатък /система за измерване на влиянието върху естествената околна среда. Като се изчислява ежедневното потребление на глава от населението спрямо необходимата земя за производството на консумираните ресурси приеманите отпадъци/
        Увеличавайки материалния си стандарт човечеството използва повече от наличните природни ресурси. Матис Вакернагел, създател на системата за измерване, прави заключение, че човечеството е използвало 70% от глобалния капацитет на биосферата още към 1961 година, а през 1999 г. достига 120%. Явно е, че възобновяемите ресурси се изразходват по-бързо отколкото те могат да се възстановят.
        Нарушената околна среда възпрепятства земеделието.
        Обработваемата земя намалява в световен мащаб. Подходящата земя вече се използва. Създаването на нови площи изисква огромно вложение на енергия, торове и вода. Продуктивната земя намалява поради- обедняване, прекомерна употреба на изкуствени торове и напояване. Ерозията ежегодно отнема 25 млрд тона плодороден повърхностен почвен слой / естественото образуване на почви е със скорост 10 млрд това на година/. В районите където финансовите средства са оскъдни, технологиите недостижими, засилващата се нестабилност на климата затруднява обработването на земята. Земеделците са изложени по-силно на капризите на климата.
        Свръхпроизводството разрушава околната среда.
        Последиците от поддържането на все по-нарастващи земеделска и животновъдна продукция са увеличаване на вложените пестициди, изкуствени торове и вода, нарастващо замърсяване, загуба на биоразнообразие.
        На принципа „навсякъде и през всеки сезон” са доставката и предлагането на месо, плодове, зеленчуци и техните производни. Това води значително ниво на замърсяване от транспорта и емисиите СО2.
        Вода и земеделие.
        Земеделието и животновъдството са отговорни за потреблението на 60-70% вода на планетата. Тези стойности се увеличават още по-вече от интензивното животновъдство за приготвянето на храна за животните. За 1 килограм говеждо месо се разходват 100 000 литра вода срещу 2000 литра за същото количество соя. А изчистването на площи от растителността за пасища води до намаляване на наличните водни ресурси.
       Замърсяването.
       В интензивното животновъдство се използват големи количества химически вещества /хормони, антибиотици, торове, хербициди и др./,които стигат до вододайните зони.
       Друг фактор е нарастващата тенденция големите търговски вериги да предлагат продукти от изключително отдалечени места /череши от Аржентина продавани през зимата/ 1 кг. Череши  се равнява на 360 килокалории но изгорения керосин за доставката се равнява на 20000 килокалории /2,5 л/кг керосин/. Отделят се 6 кг. СО2 за 1кг. череши, прекосили океана!
      Загуба на биоразнообразие.
      Биоразнообразието е от основно значение за производството на храни. Различните комбинации на гени в растенията им помагат да бъдат устойчиви на паразити, болести и суша. Интензивното земеделие до намаляване и до изчезване на разнообразието от сортове. Сортове, култивирани с векове и пригодени и устойчиви към определени местни условия, климат и вредители. Според Организацията за прехрана и земеделие към ООН през последния век са се изгубили около ѕ от генетичното разнообразие на земеделските култури. Производството на едва четири култури: пшеница, ориз, царевица и картофи надвишава сбора на всички останали култури.  
      Изтощената почва и климата.
      Интензивното земеделие обеднява почвите. Те губят способността си да задържат въглерода, като при това отделят до няколко десетки тона парникови газове на квадратен километър. 1 грам въглерод в атмосферата произвежда 3 грама СО2 – можем да си представим до какво разрастване на обема на парниковите газове води обедняването на земеделските земи. Освен това обедняването на почвите представлява загуба на органични компоненти, необходими на растенията.
      Вредни храни
      Вместо глад или миграция на бедните селяни към градските гета, както се случва в южните страни, най-очевидното последствие от липсата на хранителна независимост в северните страни е лошото качество на храните, което представлява сериозна заплаха  за здравето и добруването на хората. При сравнение на зрели току-що откъснати домати с такива, които са обрани зелени и се продават в супермаркета, резултати показват, че първите имат в пъти по-голямо съдържание на антиоксиданти от вторите. Доматите, които са почервенели след като са били обрани, не могат да бъдат сравнявани с тези, които почервеняват под лъчите на лятното слънце и се берат през правилния сезон.
      Животински продукти.
     Свръхпродукцията и прекалената консумация на месо имат силно негативно въздействие върху околната среда и допринасят за недостига на храна. Само през 2002 година 670 млн. тона зърно са били използвани като храна за добитък, равняващи се горе-долу на 1/3 от световното производство на зърнени култури. Произвеждането на 1 кг. месо изисква многократно  по-вече вода и земя, отколкото отглеждането на хранителни растения  със същата хранителна стойност.
      Животновъдството се нуждае от много вода, необходима за напояване на фуражните култури за изхранване на добитъка. Ярък пример: за производството на 1/2 кг. месо отива повече вода отколкото ползва жител на САЩ за вземане на душ, цяла 1 година. Около 70% от всички обработвани земеделски земи на планетата днес се използват за отглеждане на добитък – или директно, като пасища, или за отглеждане на рана за него.
      Организацията на Обединените нации за Храни и Земеделие/FAO/изчислява, че през 2006 г., отглеждането на добитък произвежда 18% от парниковия ефект – повече от всички превозни средства.